Smokinka

едно малко женско намерение

Сираците на РъБъ

 Някак с лекота залегна в главата ми тази игра на думи от „една нова книжка“ за която всички чухме, но  не всички сме чели.

Става дума за друг вид осиротяване.
За това ще ви разкажа по-долу.
Едва ли съм единствената, на която всичките приятели са извън РъБъ.
Защото, сещате се, нашата държавица не е от ония, дето гледаме по филмите: Раждаш се, израстваш и после те взима живота и айдеее. Самостоятелност, семейство, дом, работа, развитие.
Тук не е така. Тук е: раждаш се, живееш, живееш още малко с вашите,после ооооще малко, после оставаш сирак. Защото тука няма живот, който да те вземе. Да те направи завършен донякъде. И е много лесно да останем вечно деца, нуждаещи се от подкрепа цял живот, или да останем сами, без бъдеще. Знаем, че ти не искаш да си в тежест, а в полза. Знаем, че яко си учил и бачкал за да закърпиш някакви зачатъци на криле, но не стига… Защото за да те осинови живота, не стига да си сам, и способен, а трябва и да си сам с повече пари. Т’ва малко като кредитите: трябва да имаш пари, за да ти дадем същите тия пари. А то с повече пари, нямаше да му викаме живот, ами „густо майна“ дето има един лаф по моя край…
И така всички пускаме молба да ни осинови живота…
Аз пуснах камерата онзи ден, за да видя приятел, който е в Лондон.
За фон: малка тухлена къща в най-крайната част на преградията, занемарена, стара с крива дограма. Сори ама адски много приличаше на къщите от наще ромски махали. Като телепортирана…
С тази разлика, че беше само съборетина, без да тъне в боклук.
Малкото прозорче на екрана се изпълни с млади лица. Четири момчета и едно момиче живеят там. Момичето тъкмо пристигаше, всички и помагаха да се нанесе, предлагаха и евтина бира и постоянно кръжаха с разни хвалби : „Виж какви парти очила, само за 2 паунда!“. Усилено обясняваха, колко скъпо е да се подстрижеш, да не говорим, че някои не знаеха добре английски, за да обяснят на фризьора какво искат. Гледах ги как се суетят и…Много ми заприличаха на осиротели…
Моят приятел има сестра в България, която всеки момент очаква момиченце. Пратил и е пари за да може да си купи всичко необходимо. Пратил е и на родителите си в малкото градче за да си купят дърва. Когато разказва как иска да види сестра си, брадата му трепери, очите му се насълзяват и изкуствена усмивка процежда „абе всичко ще се оправи“. Беше образован и имаше чудесно бъдеще като футболист.
Обаче скоро е усетил, че е в тежест. Прекъсна и остана в Пловдив да работи.
Като знам, колко добрина има в този човек и мойте очи се насълзяват…
Ще кажете „тва ще са някакви безделници, мързели, които не са работили добре в България и търсят лесното, а някои даже и език не искат да научат.“
Да, ама не. Всички са имали чудесна работа в България. Стаж и добро образование. Две от фирмите в които работеха фалирали, а останалите не можели да им плащат. Друга работа не намират с месеци, „а уж Пловдив е голям град“, казват…По същото време и аз търсих работа на приятеля си и знам за какво става въпрос – навсякъде за всичко, независимо от възможностите ти – не повече от 300 лева на месец. Ние работещите за повече точно сега май трябва да се усетим щастливци, а?
Имам и други приятели в чужбина, които се справят по-добре, работят си, живеят си, не са на тази мизерия, но те заминаха мнооого по-отдавна, преди тази измислена криза, която цели да обоснове тази скапана статистика и ниски заплати.

Сетих се за баща ми, с чудесното образование и с всички тапий, заряза „блестящата реализация“ след фалита на самолетния завод, за да става кранист…
Сега не влиза в дом, а във фургон. Не излиза не със семейството си, а със непознати, с колеги, с чужденци.Да е там като сирак, да е там като циганин. И местните да търсят при тях отърваване от ненужната техника, за която пункта им е далеч. Да е щастлив, че за 50 години живот за пръв път си купува нов телевизор, а не втора ръка от някой битак. Да къта всяка стотинка в мечта, да направи хубава сватба на дъщеря си. Да се радва на малките неща, защото големи просто не е имал… А аз вече да се чувствам виновна, че съм до никъде…

Ето така човек, може да има държава, родители, семейство, и въпреки всичко, да осиротее и да се вцигани!

И забавно или не толкова, всички от чужбина с които се чух тази седмица ми заръчаха оптимистично: „Пусни едно число и за мен и да ударим тва тото!“…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 11.02.2012 by in MY POINT and tagged , , .

Навигация

%d bloggers like this: