Smokinka

едно малко женско намерение

Влак

Слънце и прозорец,
миризма на кожа,
смазка и метал,
поскърцващ звук,
дърво изстрадало,
стари стъпки в кал….
С напукано лице
и железни зачервени устни,
озъбени на сутрешния мрак,
поредна спирка ще напуснат
вагоните на моя влак.
Така приятно е
на старите седалки,
прокъсани къде ли не,
да се протегнеш
и отпуснеш малко
сутрин с чашката кафе.
Всички се познават –
като на голяма селска сватба.
Един те ръчка,
друг побутва с крак,
а ти безумно им се радваш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 13.02.2012 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: