Smokinka

едно малко женско намерение

МОЛ-овете пречат на любовта.

Днес не успях да освободя колата си от големите преспи.
Разходих се из Пловдив пеша.
И беше прекрасно!
Алеята по бул.Руски беше като приказка.
Бяла пътечка, слънце, меки шепи снежец политаха от клонките
и се пръскаха пред мен. Шарени зайчета просветваха от
бляскавите ламарини на забързаните коли.
Времето омекна, размекна и мен.
„Здравей!“ – симпатичен глас, в който за малко да се блъсна.
Високият непознат ведро с усмивка разхождаше пухкаво куче.
„Привет“, учудено и срамежливо отвърнах…
И ми стана едно хубаво…Хванах се че съм се затъжила за такива хора…
Ведри, приказливи…
Вместо да сумтят и с наведени глави да те изпреварват нервно…
Ето – едно „Здрасти“ и аз забих петички в преспите.🙂
„Добър ден“ ми каза и един дядо, който се беше загледал в големите страшни
висулки на къщата отсреща.
И от слънцето ли, от хората ли…Някак започнах повече да се радвам.
И някак по-бодро да вървя.
Двама влюбени се смеят.
Усмихнати хора чакат на светофара.
А, какъв симпатяга! Даде ми път! И ми се усмихна!
Ах че хубав ден!
Пътечката и кестените свършиха, слънцето също.
Вляво се е надвесил кокалестия строеж на гигантския нов МОЛ.
Добре, че не работи! – помислих си.
Ами ако всички тези хора сега се бяха свряли в бетонната кутия?
Кой щеше да ми се усмихне? Кой щеше да ме поздрави?
Там е забранено за сладкото кученце!

Добре де, и стопанина беше сладък.🙂
И се замислих. Тия МОЛ-ове са много скапана работа.
Правят те самотен. И беден.
Уж има много хора, ама всички вперили очи във витрините…
Или в храната…
И един въздух такъв…Втора цедка.Издишан, вреден.
Ако пък не си самотен – дружно с половинката харчите.

И на другия ден със сигурност си по-депресиран.
Може да си развалите настроението защото няма къде да паркирате.
Може да се скарате за някоя парцалка…
Или любимият да напълнее от много промоций на крилца…
Да се влюби в някоя напудрена стройна продавачка.
Или просто да ви смени с някоя с по-дебел портфейл…
Харесва ми да съм навън.
Да имам нужда любимия да ме стопля.
Да не ми се яде и да се уморя от ходене в преспите.
Прекалената разглезеност на хората ги прави безчувствени.
Всичко става лесно заменимо. И хората и дрехите и храната.
На толкова малко неща държим истински.
Толкова сме задоволени, че нищо не ценим.
Добре, че е снегът, да напомни, че нямаме власт над всичко.
И от високо, там от витрините,да се погледнем.
Малки черни точици…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 14.02.2012 by in MY POINT and tagged , , , , .

Навигация

%d bloggers like this: