Smokinka

едно малко женско намерение

Бойково

не е село, кръстено на Бойко Борисов🙂 ( както  рекламата на „ББ“ , не е реклама на премиера, а на фондьотен )
а на юнак Бойко. Един от трима братя, живяли отдавна по тия земи, положили основите на три села.🙂
„Тримата са сирачета и са расли под грижите на дядо си. Старият човек, когато вече не могъл да ходи през Балкана в Беломорието, отсяда в едно закътано място, в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. После Бойко полага основите на това място, където днес е село Бойково, Явор прави това на мястото, където днес е село Яворово, а Сотир- където днес е село Сотир – Храбрино. Признателните внуци много често посещават своя вече стар дядо и му носят подаръци и храна. Пътувайки към дядо си, на въпросите на хората, които срещали по пътя си, те отговарят, че отиват при дядо си. Така юртата получава името Дедово.Друга легенда разказва, че поради епидемията от чума, която мори всичко, юнак Бойко предлага и осъществява преместването на селото на сегашното му място. В знак на уважение, селото бива кръстено на него.“
Селяните от Бойково активно са участвали в Априлското въстание  и въобще са се стремяли да развиват образователната и читалищната дейност.
Там е и една от най-ранните в региона църкви – Свети Атанас, със прекрасно съхранени примери на тогавашната иконопис.
(Вече със страх пристъпвам в големите храмове,кичозни и видоизменени изцяло.)
Аз научих всичко това след като се върнах от това прекрасно място и сякаш в тези исторически факти намерих обяснение за чувствата които породи в мен тази разходка.
Бях удивена колко близо до големия град има място, на което почти забравяш откъде си дошъл.
Можеш да останеш безмълвен и сам с часове.


Въздухът е кристален и тялото веднага усеща разликата. Започваш да поемаш по-дълбоко въздух.
Шумът на бурната река те хипнотизира, а шумата е скрила големи буци неразтопен сняг.
Преди селото отбихме на един широк завой и се натъкнахме на прекрасна гледка.
Красиви скали, които леля ми с любов нарича „Бойковски каньон“, а в уикипедия намерих като „Мъртви скали“.

Вълничките в реката като инатливи деца тичаха срещу  течението. Листата се понасяха като летящи лодки с вятъра, за да се спуснат след миг в бурното и добавяха към бляскавата вода тук-там зелено, кафяво и охра.
Хладно ухание се носеше покрай брега и всеки стъпил там, усещаше се като горски елф…

This slideshow requires JavaScript.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 26.03.2012 by in IMPRESSED BY and tagged , , , , .

Навигация

%d bloggers like this: