Smokinka

едно малко женско намерение

Когато личното weight напомня на schwein :)



Много бързо се изнизаха годинките след като преминах от една приятна форма в нова – затлъстяла.
Нямам обяснение. Единствената промяна бе, че завърших училище и започнах работа.
Може би и малко се обездвижих. И сега онези снимки са като някакъв далечен сън.
А всъщност онова си бях аз. Сега съм аз, но в юрганче от тлъстини.
Как допуснах това? Със спокойствие.
И позитивно мислене: „Ще се оправя, бе…“
В началото засилих спорта, спрях храната.
Бързо се обезкуражих защото ефект нямаше.
После изследвах разните му там хормони – нищо ми нямаше и там.
Карах цяло лято на домати и вода, а пищялите ме боляха като счупени
от обиколки на стадиона, но – нищо. Палазките си растяха.
Започнаха онези въпроси: Оо, Ани, ти ли си…? Ожени ли се? Деца?
Явно много плодовит и улегнал вид добих…
И се отказах. Думи като „И така си много сладка“ помагаха
да си внушавам, че млад човек, затлъстял 20 килограма за
2 години може да има и чар…
Имаше хубав момент – отървах се от лицемерни приятелства и
повърхностни похотливци жадни само за слабите ми женски крака.
Имаше лош момент – срещите със стари познати и нескритото им изумление.
Несправянето с новите размери при пазаруване в магазин, все подбирах тесни неща
защото самата аз не се възприемах.
Харчене на пари за Дюкански книги и копиране на стандартни информации от интернет
и всякакви психически възходи и падения, докато се науча реално да се възприемам каквато съм.
Усложняване на проблема с наследствените разширени вени.
Срам и ограничения навлязоха и в така обичания от мен любовен живот…
Лишаваш се и от хубави моменти с любимия – плаж и други такива.
Лишаваш се отчасти и от околното уважение и позитивно възприемане.
Някога бях барби, кошута, принцеса, а сега „имам красиви устни“ , „красива усмивка“
може би защото останалото е скрито в тутманик…🙂
И ако кажем, че зелената тиква е започнала да узрява към 25,
онова спокойствие и чисто естетическо нехаресване,
се превърна в силна персонална неприязън.
Да се хванеш, че ти липсва воля, дисциплина и постоянство,
а като ставаш сутрин да се имаш за амбициозна и приятна личност…Не става.
Все едно да тичаш между капките и да се надяваш да останеш сух.
А и ако заблуждаваш хората, близките и себе си, някъде там горе има Един, който
вижда как сутрин се натискаш до последната минута за сън,  ядеш рядко и си
вечно депресирана…
И не искам да не се харесвам, не искам да изпитвам срам и не искам да съм
подценявана. Затова започнах от днес. Добре че е топло от рано, че да намразя от сега
пърженото и мазното. Прекрасен понеделник, станах рано, разхождах
се с музика, закусих семпло, обяд салата, динамичен работен ден с много движение и колело…
Никаква мазна вечеря, не усещам тромавост. Малко упражнения за да стесня
вените на краката.Масаж с ябълков оцет и вдигане на висоооко, докато пиша.
Много вода и витамин Ц. Ммм…Грейпфрут.
И ако има нещо истинско във всичките тия плямпаници на Джон Гейбриъл , това е
че позитивното мислене е много важно. Но не когато се ползва за успокоение, а
като начин на живот и стимул за амбицийте, които ни изглеждат непосилни.
А аз открих, че положителните емоций ме правят по-лека.
Затова скривам кантара и започвам да си доставям радост, забавления,
прясна лека храна и много динамика!
Все пак, нали това значи да си млад!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 07.05.2012 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: