Smokinka

едно малко женско намерение

Нетърпелива

съм да заживея сама. Най-сетне сама…

Да отделям време за любимите си занимания, които ми носеха спокойствие.
Ах, как пак ми се правят бижута от плат, сгушена до прозореца надвечер…
Зарадвах се, когато виждах в очите на любимия възхищението и уважението към
ръчния труд…
Помислих си „Ах , да ме видиш мен…Спокойна и щастлива като съм, какви неща правя“…
И ме обзе едновременно копнеж и умора.
Копнеж да съм себе си, копнеж по ония занимания които правех безгрижно и съсредоточено,
със мисъл чиста и необременена като сълза.
Рисуването, колажите с листа, готвенето…Дизайн…Подвързий…Картички и цветя…
И умора…от работата. Която орязва часове, месеци, години от това да покажа
на любимите хора коя съм, какво мога.
Каква жена съм въобще.
Не съм робот.
Не съм служител.
Аз съм жена.
Жена – творец.
И си липсвам…На себе си…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 03.08.2012 by in MY POINT and tagged , , .

Навигация

%d bloggers like this: