Smokinka

едно малко женско намерение

Любов в болнични…

Тази нощ се събудих от писъци. Силни бяха, идваха някъде отвън. Станах с разтуптяно сърце и леко надникнах от прозореца. Младо момиче беше седнало на тротоара и държеше лицето си в ръце. Плачеше. Момче стоеше настрани и говореше нещо на висок тон. Караха се. Чуваха се думите „Махай се от живота ми!“, „Ще те изтрия“, „Аз не искам да се махна!“, „Мразя те!“…
Беше я блъснал от ярост, а тя паднала на улицата. За миг се замислих дали да не извикам полиция. Но полицията спасява ли сърца? (Намириса на една чалга…)
И се върнах зад стъклото. Останах вътре в собствената си тъга. И само гледах как жестикулират безпомощно като в ням филм.
Замислих се за себе си, за обидата, за болката, за сърцето си…
За лекарствата, които старателно зареждаме за телата си, а никога не купуваме лек за душите и сърцата.
Вдигнах поглед и видях, че отвсякъде ги гледат и други хора хора. Скрити като мен, зад пердето, прането или балкона. Притихнали зяпачи.
Страхливци гледаха тези, които без срам и страх  крещяха на мъртвата улица. За да запазят или за да разрушат това което имаха…
И тъкмо се възмущавах на  лешоядите, като разбрах, че и аз съм като тях.
Скрита зад дебелото стъкло.
Дори избягах от звука на грозните думи.
Защото само преди дни и аз исках да крещя.
От обида и от болка.

Любовта ни боледува.
Вече виждаме симптомите.
Тъга, липса на търпение, непознаване на другия…
Нищо не си предписахме.
И тя се влоши.
Скоро се появиха тежки недоспивания в сълзи, обиди и нараняване.
Някои ни изглеждат нелечими, други сами се заричаме да не излекуваме.
И скоро ще я поставим под карантина.
Както съм аз сега зад стъклото.
Ще я навдигам сутрин, за да погледне слънцето.
И ще търся в очите и оня блясък, дето е искрица за живот.
Ще се преструвам, че нищо и няма и все ще планирам и планирам щастие…
Ще и сложа компрес за търпение.
Ще я лекувам с по една лъжица разбиране.
Всяка сутрин ще давам по една таблетка доверие и нежност…
Ще й разказвам за нещата които искам да види в нас.
За щастието, за красотата, за близостта.
Ще се преструвам, че нищо й няма и все ще планирам и планирам щастие…
Докато ми повярва.

2 comments on “Любов в болнични…

  1. Virginie
    24.09.2012

    Хей, смокинке, как си? Тъжничък пост, мо много ми хареса…Поздрави!

    • smokinka
      24.09.2012

      Благодаря, Virginie, есенно е вече в душата ми🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 11.09.2012 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: