Smokinka

едно малко женско намерение

„Ще гледам напред, миналото ще забравя..

И ако ти ме мразиш и аз ще го направя…“   *

В една арабска легенда се разказва за двама добри приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и след като никой не зачел мнението на другия, единият зашлевил шамар на приятеля си. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“
Другарят му отвърнал:
„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. А когато някой приятел направи добро за нас, трябва да го гравираме там, където никoй вятър не може да го заличи…“

Замислих се за моите камъни и моя пясък…

Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и …в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица.

Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
– Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите наавсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?
Изхвърлете омразата от сърцето си… Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате! ♥“
„Попитали веднъж една добра и мъдра старица:
– Ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
– Имам! – отвърнала бабата. – Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо – на водата. Ако правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е като рай благоуханен. Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности – да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим…“
*Защо хората помнят по-добре събитията, предизвикали у тях негативни емоции, отколкото тези, които са им доставили удоволствие?! Един възможен отговор на този въпрос дават група американски психолози под ръководството на Елизабет Кенсингер.Според тях емоционалното отношение към конкретното събитие определя колко подробни са спомените за него. Например, хората, станали свидетели на катастрофа, пожар, престрелка могат да опишат в детайли сблъсъка, огъня, оръжието, но не и околната обстановка.
“И това не се определя от факта какво е било в центъра на събитията и кое – в периферията. Изследването на функцията на мозъка показва, че колкото по-активно работи предната му част (тази, която е разположена непосредствено зад челото), толкова по-добре човек помни детайлите, свързани с емоционалната страна на събитията”, твърдят учените, цитирани от Ройтерс. По мнение на психолозите паметта за негативните събития е своеобразнен защитен механизъм, заложен от самата природа – тя дава възможност за по-адекватна реакция, ако такава случка се повтори. “Затова и човек се концентрира повече върху онова, което представлява за него заплаха”…
Нека се постараем, да оставяме повече камъни, да не таим в себе си  гнили картофи и да отгледаме в сърцето си райска градина…
*Цитат от песента: http://tekstove.info/browse.php?id=21797

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 24.09.2012 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: