Smokinka

едно малко женско намерение

Route 66

Дори не видях номера на автобуса.    
Качих се, само и само да се махна.
Защото правех всичко погрешно.
Беше ми зле, а стреса тотално премрежи погледа ми.
Мислех, че не ми личи, но и оня на който бодро дадох левчето си ме зяпаше озадачено.
Сякаш разбитото ми сърце прозираше.
Уж гледах през прозореца но не виждах нищо.
Ума ми беше замъглен от поредния провал.
А сърцето ми биеше като лудо. Като при земетресението.
Имах чувството, че всеки миг ще припадна.
Но не правех нищо.
Само преповтарях последните гадни реплики като на зациклил запис:
„Не ме търси повече!“
Клепачите ми се насълзиха и още по-ожесточено се втренчвах в преминаващия забързан пейзаж.
В миг всичко се преля в някаква омая.
Пълно безсили е и безразличие обзе цялото ми тяло.
Чух само вратите, но този път ехтяха по-отчетливо.
В автобуса нямаше никой.
А аз продължавах да чакам своето пътуване за никъде.
Но автобуса не помръдна.
„Последна спирка“ съобщи изумения.
Станах механично към вратата.
„Да не се объркахте?“ – дочух зад гърба си.
Обърках се…
Много се обърках.
И както правят безсилните – заплаках.
Автобусът беше 99.
А всичко между нас стана…Наобратно.

***

One comment on “Route 66

  1. Smotaniq s gadnata rabota
    05.10.2012

    Bravo,Genialno i Originalno…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 05.10.2012 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: