Smokinka

едно малко женско намерение

Обидата

от най-близкия
да станеш най-далечен
и от любима – враг,
с едно помахване,
отваря във сърцето пропаст.
И точно като някой,
дето няма вече нищо да загуби,
скочих!

И докато летя надолу,
няма как да не мисля за загубата.
За силата на чувствата.
За липсата на устните.
И за дълбокото…
И поне там, на дъното, мога свободно
да си спомням за най-хубавото…
Защото и без това, лошото остана толкова далеч…
И за пореден път убеждавам се,
че да си сам е най-истинското чувство.
Много скоро, на някой нещо няма да му хареса.
И той ще мисли за себе си когато избере да си тръгне.
Ще ти помаха отдалеч.
И като парализиран оставаш, ако си го считал за опора.
Вече си сам, а проблемите като за двама.
Но вече преминаваш през тях, само с една патерица…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 08.10.2012 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: