Smokinka

едно малко женско намерение

I need youre lovin’

Мислех си че съм истински отличник.
Докато напоследък не започнах да се уча като … Вчерашна.
Не сте ли забелязали, че между младостта и узряването никога не преминаваме плавно.
Винаги има пукнатина и  сътресение.
Тя е като шлайфан бетон от кофти майстори.
Гладък, огледален и въпреки спасителните фуги се пука някъде…
Така е и с прехода към зрелост.
За него никога не сме готови.
Не можем да го вкараме в рамки.
И от нас зависи пукнатина ли ще има или непроходим каньон…

И както баща ми винаги ме е наричал „тиква зелена“
започнах да усещам затопляне от едната си страна.
И още наполовина зелена, наполовина жълта започнах да се вкисвам.🙂

Някога наистина си играех с момчетата.
И наистина изпитвах удоволствие от това,
че всичко върви по план само от единия чар.
Когато насред детинските номерца се влюбих
за пръв път, вече не ми беше забавно.
Вече беше истинско и затова не беше под мой контрол.
И за изумление, макар крехкото ми пълнолетие, нещата
завършиха изключително ЕНтелегентно.
С него и семейството му сме добри приятели.

Изобщо светът ми спря да се върти около момчетата малко след
завършването. Тогава усетих, колко е важно за мен изкуството.
Отказвах срещи и излизания за да рисувам и не чувствах липсата на никого.
После започнах работа, която ме завладя с цялата си сериозност.
Проблемите с вечно язвителната ми „майка“, лицемерието и завистта,
все по осезаемо наблягаха в главата ми, че
имам нужда от приятел или опора. Истински човек.
Трудно.
Невъзможно даже ми се видя.
Нали знаете как идват някои хора в живота ни.
В комплект с претенций.
Вадят от голям чувал табелки: „мрън-мрън АЗ, мрън-мрън АЗ…“
И много рядко да е мрън -мрън за нещо ЕНтелегентно.
Обикновено става дума за обсебване на лично време, пространство и контакти.
И затова реших да си бъда сама, докато наистина не се появи ГОЛЯМОТО нещо, заради което
да зарежа всичкото…
С това решение нараних.
И разбира се, никой елементарен мъж не проумява, че може да бъде изоставен
заради самия него. Винаги си мисли, че има друг.
Особено ако не подозира, че жената има много по-цветни цели.
Че обича просто да бъде подкрепяна в шантавите й идеи и интереси.
А не ревнувана, сякаш е разгонена празноглава ученичка.
И даже забравих, че онзи остана там някъде далеч, неудоволетворен от моя отговор.
Мислех, че времето ще го лекува,  а всъщност се оказа, че е затварял буркани със злоба  за зимата…

To be precakano soon…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 19.10.2012 by in MY POINT and tagged , , .

Навигация

%d bloggers like this: