Smokinka

едно малко женско намерение

Огюст Роден

Днес Гуугъл напомни, че са 172г. от рождението му…
Той е един от носителите на импресионизма в скулптурата.
В кратката му биография открих толкова много „Не“та,
че по-скоро прилича на списък на неуспехите.
Няма ги ония бляскави дълги изброявания на велики произведения,
светски събития, почести тук и там…
Семпло и истинско и леко мрачно като самия живот:
– Не успява да изложи първата си работа „Човек със счупен нос“
на Парижкия салон
– Не е приет в Школата за изящни изкуства
– Не взима голямо участие във войната (поради късогледство)
– НЕдовършена работа по държавна поръчка
– НЕуспешна поръчка за скулптура на Балзак…
– Неуспешни връзки.
И накрая НЕ подкрепа от правителството, в следствие на което
умира от премръзване.
(Като се замислим, НЕ Е  и заделял явно…)

Винаги съм харесвала личния подход към творбите,
не обичам да си приличат или с фалшив стремеж към оригиналничене.
Роден има уникални творби, но нека признаем, че поръчка
контролирана и оценявана от цяла държава често става
бляскава и зализана демонстрация на прекрасни анатомични
познания и нисък процент авторска импресия…
Затова исках да сложа в този пост някоя по-свободна работа,
в която може да видим отпечатък дори от пръстите на Роден.

И намерих в блога на Smiling (smiling.webreality.org):

— Тогава ме изслушай. Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият художник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите хора да виждат и хубавото момиче… и още нещо — внушава на всеки, малко по-чувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Принуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това, че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си… каквото и да й причини безмилостното време. Вгледай се в нея, Бен. Старостта не е страшна за мен или за тебе… но не и за тях. Виж я!

Бен се вторачи в скулптурата. След малко Джубал му каза грубовато:

— Добре, сега си издухай носа. И ела да седнем тук.

— Не, искам да те попитам за тази. Ясно ми е, че е момиче. Но защо му е трябвало да я превръща в настъпена кифла?

Джубал се обърна към кариатидата, смазана от камъка.

— Не очаквам от тебе да се възхитиш на начина, по който е изваяна. Но поне би трябвало да разбереш какво ти е казал Роден.“

Робърт Хайнлайн – Странник в странна страна

По всичко личи, без да познаваме Роден, че не е бил галеник нито на правителството, нито на снобите.
А те дърпат конците на материалната ни съдба…
Не е бил лицемер, нито материалист.
А само бляскава капка, носеща светлина за кратко, докато не падне в локвите…
Това споделих, защото толкова много пъти , очите ни са избодени от хора които подритват с лекота успехите си.
Нереализирали се таланти, скромни с огромен потенциал…
Или обратното – безумни кариеристи, с доматени очи.
Важно е (по-късно или навреме) да изясним за себе си, какво можем да дадем на живота.
И докъде той да взима от нас.
Защото материализма, безскруполността и липсата на човещина не са съседни планети.
А спътници на всяка наша мисъл.
Само наше е решението, дали в житейския си път да пием с тях на една маса
или да останат далечни познати.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 12.11.2012 by in IMPRESSED BY.

Навигация

%d bloggers like this: