Smokinka

едно малко женско намерение

Притча: Да построиш дома си

Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има свободно време.

На работодателят не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влагал душа в работата си. Вършел я немарливо и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.

Когато дърводелецът приключил работата си, работодателят му подал ключ и казал:

– Заповядай, това е твоята къща … Моят подарък за теб.

Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да направи всичко толкова различно.

Така се случва и с живота! Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.

Има поговорка, че “Животът е проект на делата ни”. Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.

Изборът, който правиш днес, съгражда къщата, в която ще живееш утре.

из книгата „Скрития дар“ на Джериес Авад.


Не бива да правим компромиси ако те не са в полза на здравите ни основи…

Притча за пеперудата
„Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила …, а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост…, а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство…, а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя…, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов…, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага…, а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 24.11.2012 by in MYHOUSE.

Навигация

%d bloggers like this: