Smokinka

едно малко женско намерение

Ако събера болката

с която живея, в една таблетка, половинката от нея би могла да убие човек…
IMG_0447

25.12.12 беше първата вечер в която умрях.
После разбрах, че мога да умирам всяка нощ.
И това беше най-гадната част.
На 04.01.2013 беше първата нощ, в която и тялото ми
помисли че умира.
Сърцето ми заби силно, щеше да изкочи от гърдите ми.
Уплашено от тъмните мисли то заблъска в гръдния
ми кош, сякаш искаше да го скъса като клетка и да
отлети при някой, който мисли за него…
Разбрах, че причина за това са мислите ми.
Тъмни и тъжни.Затова се опитах да го заблудя.
Започнах да фантазирам.
Разказвах му, че не спи само, че все още
го гушкат и все още е обичано и не е забравено.
Припомнях му горещо най-красивите целувки,
най-нежните близости…
И припомнях лицето на любимия упорито,
докато почти не се появи пред мен от плът…

Но не можеш да излъжеш сърцето,
здраво прикрепено към болното
ми тяло, то се бунтуваше…
Започнах да мисля, дали съм казала
на всички които обичам, че ги обичам.
И започнах да се моля…
Да умра наистина.
Ей така сутринта да изгрее,
но аз да съм бледа като луната…
Но не се случи…
Нов ден.
Нова смърт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 07.01.2013 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: