Валентинско, винско и витринско :)
Нищо, че има две седмици.
Нищо, че любовта е химерна лудост.
Нали си търся повод да си разкрася витрината. 🙂
И след романтичната сутрин на вино,
мъгла и пехливански бой край Св.Трифон,
нещо в мен закопня за уют.
Странно нещо разбрах.
Че уютни може да ти се видят странни неща.
Аз тази зима чувствах най-голям уют в чужда къща.
Уют беше вечеря върху кашон, два часа в прегръдки
на любим човек без значение къде или
тих филм пред компютъра с бейлис…
Макар, че е само един ден, искам
да изненадам влюбените и да им
покажа моето отношение към любовта.
А то е едно такова:
Бягство
По мръкнало
озоновото цвете
в комините порутени се спуска.
Тук цяла нощ ухажват ветровете
стрехите с изкривените си устни.
И кестените със студа поръбват
очите в таралежово зелено.
Крилото си провисва сънен гълъб
и спуска сянката си върху мене.
Какъв е този град, какви комини!
Като крака на дърти проститутки,
Пияници и престарели мимове
тъй както в евтин водевил препускат.
Оковите на вятъра ли случих
нелепо да ме приковат отгоре
подобно сляпо и бездомно куче,
с провесен нос, пребито от умора.
Как исках да живея тук, копнях го
и тишината в малката мансарда
превръщаше нощта в един оазис
без смрад и глъчката на булеварда.
Сега прораствам в сенки по ъглите,
преливам се в стена и зид изронен,
в бръшлянен дъх, извиващ към звездите
най-крехките си пръстчета, без корен.
Но знам среднощ в дъжда разгулен ще
блесне мълния, ще ме откъсне.
И като кестенче ще се търкулна
на барда в шепите, стоял докъсно.
(Валентина Йотова)
