Smokinka

едно малко женско намерение

Ако искам да видя пеперуди

ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
Екзюпери

Аз май гъсениците ги изтърпях.
Значи да се готвя за красивото в живота,а?
Такава е логиката, нали?
Ехо? Налииииииии?!

Хахаха, дрън-дрън.
Моя живот никога не е имал особена логика.
Освен една : „Всяко зло – за добро!“
И то намерих тази логика, защото съм оптимист.
Ако бях реалист, щеше да е само „Всяко – зло!“🙂
Абе не бе, като се замисля, щом съм на топло,
пред компютър с интернет и свободно време
да се плюнча в някакъв блог, май трябва
да се считам за късметлийка, а?
Denken Sie?

И ето идвааам, не бягам от късмета сиии.
Даже си преливам с малко бейлис, да ми върви
на лукс, на сладичко и късмета да ми…лепне.

Тъй като съм много съвестна и както казва
един приятел: „Ама, мнооого мислиш!“
опипвам за поуката.
Защото, сещате се, като се появи пИпИрудата,
не върви много много да ми личи,
че съм се занимавала злощастно с
с гъсеници, наллли? Трябва да съм подготвена.
Затова мисля.
Вярно, иска ми се да лепна цялата вина
за прецаканите отношения на бившата гъсеница,
но пък това ме лишава от кефа да си извадя
полезен извод от цялата ситуация.
Та ето, изсмуках го и него:
Няма как да искаш да си съществена част
в живота на някой,
ако ти сам, не си отделил местенце
за себе си в своя.
И наистина беше така, мамка му.
Нямах място за себе си в нищо.
Аз бях НИКЪДЕ и НАВСЯКЪДЕ.
Живота си вървеше, отключвах същата
врата, ходех си на същата работа,
понякога ме прегръщаха…
Но никой не ме виждаше.
Защото никъде нямах свое местенце.
Навсякъде бях или на гости, или временно.
А скоро и под наем…
И така умрях.
Не правих нищо, от това което обичам.
Само обичах.
Но „мисля, следователно съществувам“.
Затова започнах с малки стъпки, малко
повече да мисля за себе си.
И моментално видях резултата.
Аз щастлива, хората – старателни.

Хора, запомнете, няма как
да поставите себе си на последно място
и да очаквате да сте победители!
Няма как, да сте добри и това да не ви навреди!
Няма как да се раздавате докрай и това да бъде оценено подобаващо!
Невъзможно е да сте били истински и това да бъде разбрано!

И докато се старая, да надмина
върволицата от народ зад която
сама се поставих и да си застана начело на живота, разбрах:
Има един прекрасен човек, който цял живот
се е отдавал на другите (и най-много на мен), пренебрегвал е себе си
и е мислил за всичко (и за мен).
Най-добрият човек, когото познавам.
И до тук , така и не срещнах по-добър.
И смятам да намеря в най-скоро време начин
да му го кажа.
Това е медалът, с който животът награждава
добрите хора.
Често неизказана.
Често неосъзната.
Често липсваща.
БЛАГОДАРНОСТ!

*И току що открих: раждаме се на този свят и започваме да търсим красивото в живота. А е напълно възможно, край него да сме порастнали!

На баба.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Навигация

%d bloggers like this: