Smokinka

едно малко женско намерение

Аз съм си такава

постоянно мисля
за прошката, за оценяването, за времето, за живота ми…
„Най-хубавият подарък, който можеш да направиш на някого е да му дадеш времето си, защото му даваш нещо, което никога няма да си върнеш!“
И аз дадох времето си и сърцето си и…нищо.
Но нали ако сме истински, когато даваме , ако даваме от сърце, не бива да чакаме да ни се върне…
Защо тогава още не мога да простя и още се чувствам ограбена?
Защото съм човек ли?
Защото все това се повтаря ли?

„Ако правите нещо прекрасно и възвишено, а никой не го забелязва- не тъгувайте.
Изгревът е най-прекрасната гледка на света, а повечето хора по това време спят.“
е казал Дж. Ленън…
Ама не ми хареса че проспаха моята бурна обич,
даже не само я проспаха ами и разболяха…
Но аз съм си такава и някак си се мъча да вървя напред.
Непостоянна и несигурна, все пак съм жена,
заобиколена от … много жени и чат пат някой мъж ама много нарядко…
И напоследък малко ми писна всеки да се прави на умен, да дава акъл и то
изпънал шия някъде там от ниското, с ръце дълбоко завряни в д-то…
Сбогом, съветници, не плащам за нежелани консултации.

Харесвам, че всеки ме помни като буйна и дива.
И смятам такава да си остана.
И смятам хубавичко да си поживея и ми е през
чорапа кой какво мисли и как вижда нещата🙂

images

А на който не му харесвам да отива при хората с:
„Големи приказки – малки дела….Красиви дрехи – бедни души…Снимки със всички ,а нощем – сами…“
Такива с лопата да ги ринеш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 10.04.2013 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: