Smokinka

едно малко женско намерение

Обидите-единственото оръжие на слабите

breaking-bad-walt-skyler

За миналото по-лесно се говори.
Не случайно художниците премижаваме с очи за да „обобщим“.
И миналото също има ролята на онзи „блур“ с който човек,
вече не е така дребнав, не се вкопчва във всяка дума,
а вижда нещата обобщени, опростени и глобални.

„Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на при­родата („Такава съм си непохватна…“, или — „стесни­телна“, „нервна“…), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив…“, „И майка ми беше такава — притесняваше се за всяка дреболия…“), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си“), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, откол­кото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеж­дат…“), като съвсем естествен резултат от съществува­нето на подобни прояви у другите („Щом другите закъс­няват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз…“) и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми по­стоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам“, „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам…“). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно от самите нас.
Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако ня­махме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали тол­кова радост, когато ги откриваме у другите“, изглежда, има доста дълбоки психологически основания.
Какво всъщност прави трудно проницаеми вътреш­ните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги по­гледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхното преодоляване?
Причините бихме могли да търсим най-малко в две плоскости: личностната и социално-културната. “


Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си въпреки истината на силогизма, която гласи, че човек винаги е бил отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контроли­рате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази. Анализирайте смисъла им:
„Наскърбяваш ме.“
„Караш ме да се чувствувам неудобно.“
„Не мога да чувствувам друго.“
„Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обясня­вам.“
„Повдига ми се от него.“
„Височината ме плаши.“
„Засрамваш ме.“
„Тя, страхотно ме дразни.“
„Накара ме да се чувствувам глупаво пред хората.“
Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувст­вата, които изпитва. Сега преработете списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и че вашите чувства се предизвикват от мислите, които имате по даден въпрос:
„Аз се наскърбих от това, което си помислих за реак­цията ти към мен.“
„Сам /сама се накарах да се чувствувам неудобно.“
„Мога да чувствувам друго, но избрах да бъда раз­строен/разстроена.“
„Реших да бъда гневен/гневна, защото обикновено ми се удава да манипулирам другите с гнева си — те мислят, че имам власт над тях.“
„Повдига ми се от мен самия/самата.“
„Когато се изкача нависоко, се плаша сам/сама.“
„Сам/ сам а себе си засрамвам.“
„Дразня се винаги когато съм край нея“.
„Сам/сама се накарах да се чувствувам глупаво, ка­то реших, че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще по­стъпят по същия начин.“
Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази, които нямат голям смисъл и са се превър­нали в клишета на нашата култура. Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обез­куражава логиката на втория.
Посланието е ясно като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствувате. Чувствувате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко — стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствувате нещас­тен, потиснат или обиден. След това започнете да ана­лизирате кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства.“
Вашите слаби места, Уейн Дайър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 25.05.2013 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: