Smokinka

едно малко женско намерение

Днес поседях на двора

за малко спокойствие.
И ми стана мъчно за толкова много неща.
Първо за Ванда.
Толкова много ми липсва.
p_16006461_thumb1
Винаги ми е липсвала, но сега особено много, когато
е толкова невъзможно да намериш някого
или нещо, което да те обича, да ти се радва
с живи очички, да се отърква в теб и бодро
да те заиграва без да знае, дали ти се плаче,
дали си изнервен или просто си с нов панталон…
Липсват ми тези времена!
Всичко беше по-просто и по-обикновено.
Знаех само два вида салам – един гаден и един вкусен,
който баба ми правеше на една особена хартия.
Имахме семейни уикенди със задружен неделен обяд
(нещо с ориз, лимонада и български филм.
Нямахме плочки на двора, нямахме пейка и маса,
нито паркиран мотор.
Имахме пясък, малка пътечка и няколко талпи…
На тях имам едни от най-хубавите си спомени със дядо и
изобщо с всеки от семейството.
Улицата не беше ново шосе, а надупчена и неравна,
но пък със специални по-гладки места, по
които рисувахме с тебешир.
Не беше пълно с коли и движение и можехме да правим
рекорди на федербал.
Отсреща нямаше голяма жълта сграда, а смокиня, в която
си играехме на „къща“ и тревна площ, на която идваха
калайджий, или поне веднъж в годината се разнасяше
миризма на лютеница която ни събираше като мухички
около казана на съседката.

Липсва ми това време.
Може би нашите не мислят, че са били добри времена.
Може да е само мое „хубаво време“.
Те си знаят с какви усилия са ни изхранвали докато
вдигнат покрив, със тези същите талпи – скелета на моя дом…
В който днес се чувствам толкова не на място.
Някога си мислех, че много тежко ще преживея
остаряването на родителите си. Мислех си, че ще ми домъчнее,
че ще ми е станно като започнат да носят очила и с времето
ще ми стават все по-мили.
И през ум не ми минаваше, че когато са на 50 може да ми се сторят противни.
Че заради някакви битовизми, могат да те докарат до истерия,
а щом се наложи съпорт в живия живот да се изхлузват като скумВрий.
Ама излиза истина, че мисленето може да те обезобрази и загрози.
И с годините придобиваш точно изражение на това, което
си станал ти самия.
Аз смятах майка си за добра жена, а тя прекара активната
част на живота си в броене, делене и „това е мое“.
И сега е издута като плондир, защото откакто ме няма
на масата, брои само до „едно за меееен…“ а косата и
ухае по цял ден на препечени филийки. Еми ето – сега всичко е нейно.
Никой не и пипа сешоара, ютията и шкафа. И пак не ми изглежда щастлива.
Но пък е добре хранена.
Баща ми ми беше образец за щедър и широко скроен човек.
Виках си: „Ей така изглеждат добрите хора, голямото чело,
топлите очи и сочни големи незлобливи устни!“
Свързвах появата му на вратата с началото на шегичките
и по-ведрото настроение, онзи който щеше да потуши поредния
преувеличен проблем на майка ми с усмивка или просто глупост,
която да смени настроението.
Ха, я да го видим сега! Стиснати очички с подпухнали клепачи.
Изведнъж тия сочни устни ги забелязах да пускат гадни намеци и ехидни усмивки,
които смятах че само злобните Клисурки владеят. Като спряха
да се съобразяват, че съм дете започнах да чувам „зрелите“ им
разсъждения и често ми се драйфаше от тях. За малко да забравя.
И пари, пари, всичко броим и изчисляваме в пари, дори
и да не съм усещала за какво говори точно, пак е ставало
дума за пари…
Еми – ето негови са си.
И то са си неговите всичките.
И тва изобщо не значи, че няма още накъде да се изпростее.
Майка ми се профилира в правене на нищо. Тва и аз го знам.
Затова спрял да плаща тока. А тя милата, нямала пари.
Във времето в което нагъваше пушеното филе на фунийки,
уж не се е сетила да завие с ластик и няколко банкнотки…
Гледа ме тъповато на касата на вратата и ми дава инструкций
за справяне с „ситуацията“.
И през ум не и минава, че има колекция от чанти, ( които никога не е носила,
като гледам как се търкаля из нас, няма и къде да носи)
на стойност няколко летни сметки за ток. Душичка.
Стигнало се до това дисциплинарно наказание, защото
„Били му се качили на главата“ на човека…
А тази глава, като е пътувала и живяла зад граница, сред
една напредничава нация, не се ли е светнала, че ако го бях осъдила
пичовската за женския удар, сега нямаше да може да си играе на възпитател,
а щеше с нежелание да инвестира в моето бъдеще и банкова сметка?

На мен не ми пречи, и без вода и без ток, там ми е еднакво зле.
И без това съм толкова оцъклена от изумление, как
се развива живота, който уж е кратък,(но ако наблегнеш
на грешните неща, може да ти е и много дълго скапан),че
вече виждам в тъмното.
Банално но вярно : Животът е това, което ти се случва,
докато си правиш други планове.
Уж заработваш кинти, за да живееш добре,
а всъщност – виж кво стана.
Виж бе!
Просто виж!
Благодарна съм за техния пример.
Лош или добър – все си е пример.
И опита – гаден или позитивен си е опит.
Дано ми дойде тока…в главата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 14.07.2013 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: