Smokinka

едно малко женско намерение

В един багажник

бях събрала и мечти и реалност…
Багажника е част от малката ФИФИ – моя
верен кон в мечтата ми да пътувам и да успея
да се „махна“ щом бита ми подпали шапката…
А из него се търкалят няколко буркана –
подарък от баба от Клисура.
И нарочно не ги махам, хубаво ми е да си пътувам
с тях, колкото и да е откачено.
Нищо, че кисели краставички не си вървят със сладко от вишни
и млада дама в купето.🙂
В живота има толкова други по-нелогични неща…
Отварям и каквото и да искам да сложа или да взема,
се сещам за Клисура и ми става хубавко…

А от скоро там се мъдри тежкарски и още една мечта.
Шевна машина!
Ах, как ли са се сблъскали
тия две мечти докато стигна у дома?..
Едната практична, другата мечтателска…
Милата ми леля е първия човек, който инвестира
в мен, без да ме пита какво точно искам да правя,
без срокове и без изисквания.
Ей така! Понеже понякога като си говорим за вкус и
естетика и любов към малките неща, в очите ни
гори толкова еднакъв пламък, който понякога
се чудя дали намира в собствените си деца…
И да, всеки обича някой да подкрепя идеите му,
но нашите отношения далеч не са толкова прости.
Защото в нея винаги има една искрица…
Която завира моята неувереност в някой ъгъл и я поучава.
Имам чувството, че е минало толкова много време,
откакто не е била разбирана, чувана, или просто е била
заобиколена от родители и хора, които никога не биха могли
да я усетят (нито са се опитали), че това е направило
тази част от нея жилава, упорита и здрава…
Без да търси одобрение и разбиране от всички и без да се натрапва.
Добре че е следвала себе си поне за най-важното и днес
имам леля, която обичам, с която се гордея не само
защото е чела много книги и защото е любознателна а
защото е съчетала в себе си упоритост и толерантност
в една формула, която може спокойно вселената
да използва, за да се чувства в хармония.
Обичам те лели!🙂

Понякога съм благодарна и за скептичността от страна
на майка ми.
Защото действа като изтрезвител за моя артистичен мозък.
Например някога се възхищавах на некадърно ушити дрехи от
неподходящи материи.
„Ауу че хубавкоо!“ и след първото им изпиране нямаше и
следа от онова което ме бе впечатлило…
И тогава гледах тъжно и не толкова творчески.
А днес като резултат от „мене си“ и намесата на рибата,
ще кажа с изражение на аристократична скумрия :
„Хубав вид, но си изравнете пенсовете, а силон е по-скоро
строителен материал, не плат!“🙂
И все пак, както Дани каза „Аз харесвам мене си!“
честно да си кажа, каквото и да сложа винаги съм
изглеждала чудесно.🙂 Да му мислят скумриите, които
за да си докарат някакъв вятър се вкопчват в шевове и кройки. :)))

Абе важно е за един творец да има
и съмишленици и критикари, наллее?🙂

Малко още хамалска дейност ми остана и се пъхам в
работната си стая и да видим, тънка ли е границата
от идея до продукт🙂

775a77270ca81346033ad20e2b5b5798

1006341_540038399384346_2004685163_n

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 24.08.2013 by in WORKSHOP and tagged , , .

Навигация

%d bloggers like this: