Smokinka

едно малко женско намерение

Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2013

Това събитие започва бавно но сигурно да измества еуфорията от други празници и да се превръща в ценнен източник на храна за душата.
Изведнъж ми се прииска да размажа маслен цвят между пръстите си, да ми замирише на разредител и канаваца…
Затъжена съм…
В кино Космос, беше като сън…
Наистина сънувах. Осезаема нереалност…
Старите лампи…Бетона…Пространствата, уж гъмжат с хора но някак…Пак има усещане за празнина и изоставеност.
Ритъм , който лети нагоре в пространството и действа като пулс.
Първо се възхитих на трансформацията. Много работа са свършили,наистина човек + талант е равно на гигант…
Промушихме се и в тъмното се прожектираше филм с Чарли Чаплин. Малкото бяло в черното хвърляше светлинки по комунистическата ламперия и олющените стени.
Руини…Както каза някой зад мен „Сякаш е едно безвремие и този филм си е вървял тук цял живот…
Сякаш след война…Ти си един оцелял и идваш…да си спомниш. Да се разтъжиш.
Така както винаги казвам, чао на морето в последния ми ден по пясъка, така се сбогувах и сега.
Помахаха ми хартиените жерави и аз им помахах, а около китката си имах филмова лента…В кадрите видях:лодка и море🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Навигация

%d bloggers like this: