Не е ли върхът? Няма цъканица и слоеве боя, няма гъсти мрежи от щрихове.
Само един нервен замах в черно и бяло. Преходна плът върху тленен материал…
Не „генийства“ върху безупречни платна, а върху всякакво пространство.
Сякаш отваря въздух на всяка повърхнина и размива линии, стени и прегради.
Не му трябва да подбира формат. Дори скъсаното велпапе е разкъсано с много сетивност дава въздух
на така живия рисунък. Идеално владеене на светлина и сянка.
Без претенция, без излишна тежест. Нетрайно и изживяно на един дъх усещане
за несъществеността на живота :
Повече за прекрасния творец тук: http://www.facebook.com/guydenning?fref=ts
много, ама много добро