Винено, огнено, зимно…

Зимата приспа някои мои планове под дебелата си студена покривка на краткия ден.
Затворих ги за зимата в буркани от сънища и драсканици на хартия.
И сега мога спокойно да обмисля някои неща на чаша вино до зачервената печка…

„Колко мило ми е, сладко,
ще го кажа тук накратко-
на топличко да си стоя
и да гледам вън снега.
Да си говоря със снежинки,
като малки перушинки
да ме милват нежно, галят,
спомени във мен да палят.
Туй напомня ми, когато
бях сърце лудо, богато
на емоции и страст,
а сега съм кротка, власт
пак над мене никой няма,
не си служа със измама,
но животът много взе ми,
ръфаха ме куп хиени,
крадоха ме и крадат,
дано зимен сън заспят.
Аз съм силна днес и зная,
че на туй ще дойде края,
радвам се на този сняг,
който трупа се и благ
гост за мене, за децата,
Дядо Мраз ще чакам, свята
обич ще раздавам
и по малко ще сгрешавам.
Вън вали снежецът бял,
сякаш всичко е приспал,
всичко бяло е, красиво,
топли ми душата, мило
става ми, щастлива съм,
хора мили, жива съм!“

Източник:kaminata.net/sekirata/

Advertisements