Забранено за приказки

http://www.blitz.bg/news/article/246818

„Според Комитета по правата на жените към ЕК, класическите произведения на литературата за деца формират в подрастващото поколение невярна представа за съвременния свят, затова четенето на такива книги следва да се ограничи.“

Първо се възмутих и ядосах. Как ще „ограничим“ приказките? Особено ако запазят още класическата си форма на книги 🙂
Ах, каква магия лъхаше от големите томове на Братя Грим. Впивах очи във всяка заврънкулка, а само една запетайка,
изграждаше в съзнанието ми цели живи картини…
Но тези дни май започнах да разбирам за какво става дума.
Именно приказките са тези които най-първо лансират представата, че мъжът е безстрашен, решетелен и е
опора, сигурност. И после порастваме и разбираме , че няма нищо общо.
Разбира се, ние все някога порастваме и спираме да вярваме в приказките.
Но това не означава, че мъжете са спряли да си вярват.
И струва ми се, малко са позабравили как се държи меча, с който да ни „протектват“
от реалната приказка – Живот.
Доста по-принципно и саможертвено стискат чашката например.
Аз наистина станах жертва на приказките, защото
непрекъснато се разочаровам от съвременния свят.
И от това, че в него можеш да бъдеш прецакан от най-близките си хора.
От това, че можеш да имаш мъж до себе си и въпреки това да посрещаш
трудностите съвсем сама.
Можеш да имаш деца и въпреки това постоянно да мислиш за себе си.
Може да остаряваш и да се страхуваш за старините си, да очакваш помощ от децата си, а
ти самият още да си нечие дете, което не наглеждало старите си…
Може правдата да не възтържествува, истината да не се чуе и краят да не е положителен…
Това е Живот и дали той ще бъде приказка, струва ми се
започва да зависи от невъзможни магически обстоятелства…

Advertisements