Smokinka

едно малко женско намерение

Два пъти кума

и веднъж – стара мома! :))
Това беше първата истина, която облякох като шега,
за да разсмея приятелките си.

Щастлива съм! Пак ще бъда кума! Най-близката ми приятелка се омъжва!

rainbow-wedding-shoes-bridesmaid-dresses

Сълзи, радост, смях и пак сълзи…
Не спирам да мисля за нея.
От вълнение и изненада не успях
да кажа по телефона нищо дипломатично нито подходящо и уместно.
Не успях да изкажа радостта си, да я гушна и да й обясня колко много се радвам.
Можех само щастливо да подсмърчам и да изпращам
до Мюнхен многозначителното сополиво на чист български възклицание:
„ОЛелееееее!“ и да се смея през топли щастливи сълзи…

Toby-Leung-romantic-wedding-photos-sweet-hug-with-Aaron-Wong-5_thumb

Получих непоискан съвет:
„Сега трябва да й подариш нещо, да й остане за цял живот!“

Но Стеф, аз още не съм се омъжила и вече имам твоя подарък за цял живот!

Дали и ти си получила такъв от мен?! Опакован с усмивки, весели истории, сълзи и мечти!
Аз научих много от теб толкова много!
Как да потърпя, за да дочакам щастието.
Как да стисна зъби, за да преодолея сътресението…
Как да премълчавам, че съм имала затруднения…
(И как да въртя волана едновременно със задния ход :))

И сега се приготвям развълнувана, обзета от щастие за големия ден
и на ум и разпъвам най-красивата цветна хартия
и върху нея (сякаш днес) започват да се прожектират дългите ни
разговори на каменната ни ограда.Колко много лета минаха така.
Ах, колко бъбрива беше Йоана!
И как се кикотехме на нейните вицове за мравки…
Как се обръснах първи номер и ме помисли за момченце.
Как се събирахме в твоята детска.
Как излизахме, макар и рядко. Веднъж бях с кънките, а ти пеша.
Някой ни изкоментира обидно. Прибрахме се, изпратих те, оставих си кънките,
обух си кецовете, върнах се и му посиних окото.🙂
Правехме се на големи, като си пийвахме по глътка вишновка когато станеше хладно вечер
на пейката. Били сме някакви странни хибриди между недодялани подрастващи и бъдещи романтички.
Слънчевите очила, които поставяше на носа си само с дръпване на кичур коса.
Инсталирането на въженцето, между двете ни тераси, по което транспортирахме маши, ролки,
картички, джобни пари, изненади и сладкиши🙂
Стотиците разговори за глупости, които ни вълнуваха и разсмиваха.
Рожденния ти ден в Блу Джийнс. (Искам да се върна отново там… И да започна отначало.)
Първата ти кола в която пяхме и умирахме от смях( и колата заради която умирахме от страх).🙂
Откачените мечти за хора, които не знаеха, че съществуваме “ И … да няма ник’во влюбване“
Веселият умен Гари и как го научихме да люлее люлката.
Първата ти среща с Веско, празния ти стол в Метеора и свитят ми стомах.
Как планирахме първите ви срещи в Пловдив и с какво вълнение пътувахме.
Как гледахме филми на първата ми месторабота и как
тогава разбрах, че Веско е много забавен, направо „страшно забавен“.
Кексът, който баба ти тайно изпрати за нашия пикник с Веско.
Как хванахме в лъжа приятелите му и колата се изпълни със смут🙂
Как си купувахме цветни ризи от индийския в Пловдив.
И еднакви прашки и сутиени.🙂
Гадните болтове на които спукахме гума за да видим Мимето и притесненията, които брахме.
Мигновената помощ на Веселин.
Имахме си тайни и явни … кражби на разни неща от заведенията за спомен.
Имахме и тежки моменти, още тогава знаех, че Йоана ще запише право,
защото те осъди справедливо за жестът с ръчичка с който ме изгони от бара в дискотеката.🙂
А извинението? Помниш ли го? Прекалено е пикантно, даже и за блог🙂
Въпреки, че не сме чалгурки, липсва ми Джена и нейния микрофон от бутилка минерална вода.
И феновете й.🙂
Как помислих, че ще ми съобщаваш, че заминаваш в чужбина, а ти ме изненада с подарък
за рожденният ми ден.
Как майка ти те подлъга и излезе по халат за да видиш балоните си с хелии.
Как за пръв път пътувах до София сама, за да ти взема светещото еленче.
Трябва да го вземеш някой ден в Мюнхен, не се чувства добре в тази
песимистична държава. Там поне ще свети с още много елени…

Помниш ли как мечтаехме да сме големи?
Как мечтаехме да шофираме?
Е, порастнахме…
Би трябвало да сме щастливи.
И щяхме да сме, ако не беше толкова различно.
Ако не бяхме загубили много по пътя напред…
Ако за всичките тия щастливи безгрижни години, после не плащахме висока цена…
Ти винаги си се изумявала на моя безкраен позитивизъм.
Затова аз пак, по идиотски ти предлагам, да излъжем Живота.
Да се направим, че не знаем за тази негова крива система.
Да изпълниш мечтата си, за детенце и да го кръстиш както си планираше онази
вечер на пейката в парка.
И да имаш бъдеще „като на кино“ , вярвам го, защото ти вече имаш един
подарък за цял живот, който винаги ще бди над теб и ще те закриля!

Обичам те, Стеф! И желая на теб и цялото ти семейство много, много щастие!
Прегръдкииииииииииииии и весела сватба. Но, щом и аз участвам, не се
надявай всичко да мине идеалноооо! 🙂

fun-bridesmaids-photo-wearing-mustaches-white-black-bridesmaids-dresses-green-white-calla-lillies__teaser

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 09.03.2014 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: