Smokinka

едно малко женско намерение

Знаеш ли как заспивам напоследък?

След толкова кошмарни и неспокойни нощи, фантазирането стана моето бягство от реалността.
Зарекох се да не оставям изводите от живота или от тегав ден да навестяват предсънните ми мисли.
Те са кофти компания. Напиват се и буистват, учестяват пулса ми, натискат някакво копче от което слепоочието ми се сгрява като
ламарина или най-лошото: струпват се на купчина, която засяда на гърлото ми. И няма заспиване.
Затова използвам мислите преди сън като виртуалност която очаквам, в която съм себе си, в която
имам всичко онова за което плача през деня…
wrqweer
Обичам да си представям как се будим сутрин, слънчево и бяло е. Стъпвам си боса из коридорите сънена с нещо ароматно в ръка.
Гледам през прозореца и планирам нещо в градината, което да реализираме заедно през това лято. Идвам да те гушна, нося ти ухание на кафе и портокали…
Съненото ти коляно се сгушва между топлите ми бедра.
Дали изобщо забелязваш тези неща? Май не… Но това е фантазия, тъй че в нея решавам да забелязваш всичко и да си такъв какъвто ми се иска.🙂
А аз искам усмивката ти, разтапяща, иска ми се да ме гледаш влюбено, иска ми се да ме желаеш, да ме теглиш към себе си и да нямаме време да закусим защото сме се връщали няколко пъти да правим любов.
Представям си как ме развеселяваш докато гладя ризата ти…Мразя да гладя!Защо тогава си го преставям?🙂 Всъщност не, ще ме разсмиваш докато правя крем.
Ще слушам нелепите ти истории и ще те цапам по малкото носле със сладка смес. Ще пазаруваме заедно и ще се борим заедно за правата си когато се опитват да ни излъжат,
ще ти помагам в търсенето на място за паркиране, а ти ще ми прикриваш глупостите когато имаме среща с нашите. Абе изобщо…представям си един позитивен отбор.
В който няма скрити мисли, планове и тайни, няма предателства и бягства от отговорност. Нещо като ония двамата от „Need for speed“, само, че по-лесно.
Без да пребиваме скъпи автомобили и да ни търсят от полицията. Просто ще се борим с живота, с кривата държава, със скапаните пропуски в обществото…
И ще се опитваме след тази борба да не ни се разваля настроението.🙂
Прибирам се от работа уморена и нетърпелива да се сгуша до меката ти шия. Подранил си и си сготвил нещо вкусно. Подушвам теб а после и вкусотията. Рисуваме до късно или слушаме музика…Танцуваме…Не ми омръзва да душа това вратле…А ти гониш устните ми нежно с носле и галиш косата ми небрежно вързана на възелче…
Отпускам се до теб , вдигам оттеклите си крачета и се потапяме…
„Lovesicк! No longer, ’cause now I’m over you
Lovesick! I’m stronger and it feels so good!“ – сърцето ми подскочи, буди ме мелодията, която всяка сутрин ме връща в живия живот…
.
.
.
.
.
.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 31.05.2014 by in MY POINT and tagged , .

Навигация

%d bloggers like this: