Smokinka

едно малко женско намерение

Да разговаряш с някой, който те разбира

large

е като да се прибереш у дома след дълго отсъствие…
Душата ти влиза сякаш в своето познато и уютно местенце.
Човек се чувства спокойно и естествено. Може да е себе си.

Да разговаряш с някой, който те разбира е сякаш се показваш гола…
Съвсем гола, без никаква защита…

Да разговаряш с някой който те разсмива е все едно пускаш лятото
в себе си. Слънцето облива клетка след клетка, в очите става топло и просторно като че
ли непрекъснато гледат морския хоризонт през август…
Смехът се разтваря бурно като витамин и след това в стомаха известно време е газирано…

„Любовта е машина, да знаете, не е нещо друго. Откакто го разбрах, си го повтарям непрекъснато – любовта е машина, машина, машина… Тя се пази, поддържа, сменят й се частите, смазват се, изчукват й се тенекиите, боядисва се. И се използва, употребява, експлоатира. Всекидневно. Не се оставя да ръждясва, това е най-вредното. Това много отдавна го проумях и от онзи момент нататък никога не съм се пазила „да не ме използват“ – големият ужас на много жени.
Неее! Използвай ме! И аз ще те използвам! Защото нищо друго не ни остава. Използвай ме за всичко – за емоционален отдушник, за душеприказчик, за секс, за приятел, за враг дори, когато имаш нужда. Използвай ме да ти върша работа, да те успокоявам, да ти улеснявам живота. И аз ще го правя. Какво друго, по дяволите, да си правим в една любов, освен да се използваме!“

„Да, знам. Знам голямата опасност, която дебне зад ъгъла по пътя на това толкова чудесно взаимоползване. Един ден може да остане само то или да разберем, че винаги е било само то, и да попаднем право в разтворената паст на бита и нещата от всекидневието, на дребнавото „ти на мен, аз на теб“. Обаче не ме е страх особено. Първо, защото в тази паст вече съм била, ще я позная бързо и като Пинокио от приказката веднага ще запаля свещ вътре и ще чакам чудовището да кихне, за да ни изхвърли. И второ, защото дотогава машината ще е бачкала здраво, ще е добре смазана, а акумулаторът й ще е зареден. И докато седим двамата в търбуха на бита и го чакаме да кихне, любовта ще си работи.“
http://www.eva.bg/article/10194-Gara-za-trima-
Или за щастието да бъдеш употребявана и лъгана

Ирис Крилатска

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on 30.09.2014 by in MY POINT.

Навигация

%d bloggers like this: